Малко смях :)

[zigzag]

До малката "Валентина" има един магазин за дънки. Продавачката е от онези синеоки червенокоси жени с бяла прозрачна кожа, която, като се усмихне само и си готов да се закълнеш, че зъбите й са като от реклама на паста за зъби... не, не на Colgate с бобъра.

Заговорих я веднъж, дваж. След това, като минавах от там казвах здрасти. Пробвах дънки, разглеждах тениски. Абе правех се на клиент, от онези редовните уж. Разказвах й вицове от пробната, тя се заливаше от смях. Дори веднъж я учих как да издава звук като пърдене като си сложи дланта под мишницата и си свие рязко ръката от рамото. Знаете, нали? Правих й фокуси с карти, гледах й на боб и й показах един албум с репродукции на тестисите на Фидел Кастро (до тук ви изброих една малка, незначителна част от личната ми колекция с трикове "как да свалим едно момиче").

Дойде денят, в който реших да я поканя на среща!

Изядох една тава руска салата с три бири. Хм, грахът беше недоварен малко, ама нищо - няма да ходя гладен на среща, я!

Издокарах се.

Гиздав. Баките - вакли, панталонът - райе, сакото - каре, тениската - каппа, чорапите - хавлиен адидас. 30 минути репетирах да докарам поглед и походка а ла Азис, пъхнах един диск с МР3-ки в джоба (вместо букет) и отидох!

Реших да й кажа за срещата докато съм в пробната. Досрамя ме да я гледам в очите и затова така от пробната беше добре. Влязох вътре, събух панталона и го подпрях в ъгъла. Поисках дънки по неин избор. Казвам й: "Нещо модерно, като за левент като мен". Чакам вътре и си свирукам "Бяла роза", за да я предразположа. Има тънкости в свалката, така да знаете...

И изведнъж...

Гррркк... крркркк... ждръммм! (остри колики в червата, звукът наподобяваше на дизелов двигател, работещ с вода от Shell). Беше протекла реакция между недоварения грах и трите бири. Замръзнах, посърнах, дори и бакенбардите ми настръхнаха и наподобиха тези на Васил Априлов от едноименната му снимка.

- Каза ли нещо? - изчурулика тя и понесе едни дънки към мен.

- Ъъъ... не... момент... не ги носи...

- Нали ги поиска?

- Да... ей сега... (защо точно когато ти се разпарят вътрешностите всички решават да те заговарят и да се врат в теб?!)

Тя ги преметна през завеската и се отдалечи. Кризата отмина. Почувствах облекчение и усетих едри капки пот. Тръгнах да казвам ново остроумие, когато... ме проряза нова вълна... по-силна... коремът ми щеше да се пръсне... всъщност не коремът, а червата. Приложих екстремна медитация и си повтарях "May the force be with you", визирайки ректалните си мускули. Дано издържат, иначе ще се посрамя пред мастър Йода, чийто отколешен падуан бях. За съжаление, обаче, сайънс фикшънът не сработи, канските мъки бяха непобедими. Болката, неудобството и тъпата заобикаляща ме тишина ме притиснаха до такава степен, че налягането в червата ми стана сходно с налягането на велосипедна гума и... бльок-пльок-къргххрхрхт... шляк!

Резил! Изтървах се. Няма болка, но има тотална конфузия...

- Пак ли каза нещо? - чак сега усещах колко тъп е гласът й и в какви ултразвукови тоналности работи.

- Не, не... нищо... пея си... тези дънки не ми стават - мънках, докато трескаво се опитвах да измисля план за евакуация. - Имаш ли фланелки с дълъг ръкав? Памучни.

- Да, ето тази е страхотна. Заповядай. Хм, нещо много странно

замириса... отвън.

- Ами нали знаеш - пролет е, каналите с фекални води шупват, светът се възражда...

В това време си махнах пълните слипове и ги сложих на земята. Свалих си потника и се бърсах дълго и старателно. След това взех новата фланелка, сложих я на земята, седнах върху нея и почнах да я натаманявам по себе си и да й увивам ръкавите около задника си, докато не сглобих бельо тип "сумо борец" или "бельото на Исус на кръста". Обух си панталоните - ужас... не мога да вляза в тях, заради новото бельо. Поисках дънки номер 70 или XXXXXXXL - тя ми даде такъв гащеризон. Обух го - стана ми. Поисках непрозрачна торбичка за покупките, увих слиповете в потника, след това двете заедно в панталона и ги прибрах. Миришех на пот и на... знаете какво.

Излязох и смутено я погледнах. Тя ми каза, че приличам на Карлсон с този гащеризон. Аз не бях чувал за този швед и й го върнах като казах, че прилича на Тадеуш Мазовиецки. Платих й. Общо 85 лв. ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТ ЛЕВА ЗА НЯМА И НИЩО?!?!?! Уф, не бях на себе си... А дори дрехите не бяха като за мен.

Смотолевих едно "чао" и изфучах навън.

След време й се обадих по телефона в магазина. Май бяха минали 2 седмици.

- Ооо, ти ли си бе, образ?

- Да, искаш ли да пием едно кафе заедно?

- Ха-ха... ами може... ако обещаеш да не се наакаш там - може...

- Ъъъ...- замръзнах аз и се направих, че линията прекъсва като казах: "тут тут тут тут тут тут тут тут... дъ намбър ю хев дайълд кенот би рийчд ат дъ моумент... тут тут тут тут".

Та искам да ви питам, нищо ли не убягва на жените? На женския поглед? Или не трябваше да си забравям изцапаното СD в пробната? A дали все още имам шансове с нея? А с вас?

[zigzag]

Никоя не се задържа покрай мен. Мисля, че е виновно онова пусто мое желание за съвършена връзка. За пълно отдаване и приемане. Имам 7 точкова система. Нещо като изпит, който държат всички без предупреждение. И ще остана с тази, която издържи и на 7-те точки. А такава все още няма.

Ако някоя мисли, че може да издържи теста нека да пише на strunz@rahatolsun.com.tr

Ето го и самият тест:

1. Загриженост за моя живот

Това го правя малко преди секс. Вече сме в спалнята. Тя мъркоти и се огъва в леглото, а аз се извинявам джентълменски с позив на природата и уж да отскоча за малко по малка нужда. Да, ама не. Отивам в кухнята и изпивам на екс едно пакетче със сода бикарбонат и след това лоча половин литър вода. Дотъркулвам се в спалнята и я поставям върху мен, уж секс ще правим. За броени секунди содата е вече шупнала в корема ми и изригва през устата. Преди това почвам нарочно да симулирам епилептичен спазъм. Представете си как танцува Тина Търнър. И аз така, ама легнал. И само бялото на окото се вижда, и хвърчи пяна от устата.

Правилна реакция: да почне да ми маха с шепи пяната от устата и да плаче, и да се опитва да ме спаси.

Грешна реакция: да изпищи и да избяга в другата стая.


2. Токопроводимост. Много важно за съвместния живот.

Когато заспи си обувам чехлите-олигофренки и почвам да ги суркам в мокета. Половин час се наелектризирвам. Суркам се после до спалнята. Тя спи. Допирам я с показалец по носа и изтрещява искра, все едно си излял кофа вода в трафопост. Събужда се уплашена, мустачките опърлени.

Правилна реакция: "Ах ти, палавнико!" От радост, че е жива, ми прави френска любов.

Грешна реакция: Ругае и пита дали имаме други кретени в рода.


3. Тест за сила.

Карам колата и почвам да имитирам придърпване на двигателя. Газ, спирачка. След това гася и я моля да слезе да бута. Ако ми каже, че аз съм мъжа, почвам да плача, да смъркам сополи и казвам, че веднъж и аз да й поискам нещо. Тя слиза и бута. Аз давам зор отвътре. Ако успее да я мръдне на метър, пускам ръчната спирачка и й казвам да се качи. Споделям й за теста.

Правилна реакция: Радва се, че е направила малко фитнес и ме целува.

Грешна реакция: окото ми е синьо, защото ме е ударила с торбичката, в която са обувките й за ремонт.


4. Тест за ревност

Трябва да ме ревнува. Прибирам се с магистрална циганка и ухилен казвам: "Скъпа, това е... това е... Фатма. Нали така се казваше?" Циганката се представя: "Казваше Мюмюн. Вече Фатма." Питам дали Фатма може да ползва хавлията й, че днес се презорила, била е с 39 човека и трябва да се освежи. После питам не намира ли числото 40 за сакрално и не иска ли да направим тройка.

Правилна реакция: Гони циганката и след това мие със сода каустик навсякъде. Целува ме и ми сготвя нещо мазничко.

Грешна реакция: Казва "Ми хубуу" и влиза да се къпи с циганката.


5. Чувство за хумор.

Разплитам си чорапите и пръсвам преждата по цялата къща. След това се омазвам с кетчуп по лицето, вземам най-големия нож и я чакам да се прибере. Тя влиза и с недоумение пита: "Какво е всичко това?" Аз казвам, че съм кандидат член за Черноморската масонска ложа и за да стана член са ми поискали да си разплета чорапите, да изям живо пиле и да обрежа жената, с която живея, а току що съм изпълнил първите две.

Правилна реакция: "Ха-ха-ха! А сега се измий, за да не ти обрежа аз кандидат-члена".

Грешна реакция: Токчета, отекващи надолу по стълбището.


6. Тест за наглоустойчивост.

Казвам, че от днес съм гей. Тя се кокори и не вярва. Казвам, че се приготвям за среща и отивам да си правя клизма. Остатъците от клизмата ги събирам в кофа, отивам при нея и й казвам: "Как може да готвиш такива неща?! Как ще се покажа пред хората?"

Правилна реакция: "Идиотиноооооо! Ще ме побъркаш от смях!" и получавам френска любов.

Грешна реакция: Маскира ме с кофата все едно ще играя в квартална сценка ролята на Дарт Вейдър.


7. Седмата точка от теста ще я кажа само на онази, която издържи първите 6. Първо, защото тук четат и малки деца, второ, защото ми е мноооого лична.


Айде, че много дълго стана...

[zigzag]

Тук ще ви разкажа за войната на Борко Желев с жените. И понеже човекът се води за вселена и е непознаваем, борбата му е от вселенски тип. На световете.

Борко, противно на повечето мъже, си падаше по кротки жени. Пасивни и кротки в леглото. Онези от типа "мигай поне, за да знам, че не си умряла". Борко съдеше от опита си. Опитът на Борко беше най-големият му актив.

Борко беше осиромашал от съдилища и разправии.

Варненски градски съд. Дело 18342/18.02.85 "Мима срещу Борко".

Показанията на Борислав Желев:

"Другарю съдия,

Просто така се получи. С Мима се запознахме на танци. Седях и я съжалих горката. Имала отвратителен мъж. Никога не я поглеждал, само я биел. Без да гледа. И я хвърлял. Тя се развела. Аз от любезност я попитах що и тя ми рече: "Как що бе? Първия път мъж ми като ме хвърли от 4-ия етаж нищо не казах, щото паднах в един камион и се свестих чак на сметището към Каменар. Ама втория път се издумках на цимента и ми кипна и го зарязах...".

Борбена жена, другарю съдия. Борбена, ама не си знае страстта. Любим се с нея, простете за израза, а тя крещи:

-Аааааа така! Ох, малей! Дай! Дай! Ураааааа!

Помолих я да млъкне, а тя ме напсува. И пак крещи. Съседите почнаха да свиркат от балконите и да правят забележки. Запуших й устата с ръка, а тя ме ухапа и пак се разкрещя: "Уааа! Кеф, котьоо!".

Срамът у мен растеше с приближаването на момента за свършване. Запуших й устата с възглавница. Разръфа я. Разхвърчаха се перушини и пак: "Ха така! Дий, Боре, дииий!".

Огледах се, в неволята видях флакона с полиуретанова пяна до прозореца, абе дето уплътнявах дограмата. И й го изпръсках в устата. Спрях не като свърших – долното свършване имам предвид, – другарю съдия, а като видях, че й излиза полиуретанова пяна от носа. Чак по-после свърших.

Не съобразих, че се втвърдява и разширява. Затова й се откачи челюстта и чак Минка, зъболекарката, я отгипсира с машинката... и затова сега ви седи тук с виснала уста, не че й е интересно..."

Съдът отсъди Борковото Жигули, барабар с газовото и махащата ръчичка с надпис УСА, на Мима.

Варненски градски съд. Дело 20352/12.08.92 "Елисавета срещу Борко".

Показанията на Борислав Желев:

"Господин съдия,

Поради стечение на обстоятелствата, в строго нетрезво състояние поисках ръката на Елисавета - Ели. В по на после разбрах каква сексуална фъртуна е, простете за метафората. Тя не си знае силата. Била е гребкиня. За половин час може да изгребе пловдивския канал с лъжица.

Любим се ние с нея, простете за израза, господин съдия, и първия път само ми надра гърба. Е, разгеле, няколко дни спане по-корем и ми мина. За по-нататък любезно я бях помолил да намали страстта си. Не ме послуша, господин съдия. Значи, върху нея съм и се любим, пак простете, а тя ме хванала за задницата и опъва. Мен ме боли и скимтя, а тя опъва. Обърнах го на просия, а тя възбудена, сумти и ме блъска в себе си. Да, ама по едно време изревах с всичка сила, щото усетих разпаряне. Дойде линейка и в по на после ме шиха в болницата. Разпореното - от ректума до 8-ми прешлен. 32 шева по гръбнака и английски ластик на ректума. 6 месеца не дойдох на себе си.

Когато ми зарасна всичко и настана време пак да се любим, простете отново за израза, бях взел мерки - развинтих винтовете на етажерката и само я подпрях на тях. Сложих ютията отгоре и премерих да е точно над главата й. Вързах винтчетата за канапец, другия край около китката ми и чак тогава легнах да се любим, простете за израза. По някое време страстта й расте, лапите й челични (сещате ли се, господин съдия, както казва Ботев) около шията ми и ме души, души ме и пъшка. Молих я да спре, а тя не спира. С около напръстник кислород в дробовете и кофа кръв в очите, с последни сили дръпнах канапа. Първо усетих въздуха обратно в дробовете ми, чак в по на после прочетох "Сделано в СССР" на ютията и разбрах, че съм смачкал главата на Ели.

Както в по на късно се разбра, дори и фасонът й не съм смачкал и затова сега иска този развод, господин съдия..."

Съдът раздели апартамента между страните. Двустайният на Младост. С лично остъклената тераса.

Варненски градски съд. Дело 2056/08.05.2003 "Димка срещу Борко".

Показанията на Борислав Желев:

"Господин съдия,

Димка, третата ми жена, си оправдава името – като дим без огън е. Не приема тя нормалното съпружеско общуване за нормално. Предпочита устногениталните ласки, простете за израза. Все ми навира лицето в нейния скут и ме натиска и си иска. Само чака да заспя и ми сяда на лицето. Няколко пъти се будих задушен и олигавен и бършейки се й се карах. Не смея да мигна от този момент в по-нататък. Тя само се хили. Не се усмихвайте и вие, господин съдия. Ей онази правостоящата ищца е Димка. Вижте я хубаво.

Бяхме на плаж с децата, те си играят с пясъка. Викат ми: "Тате, дай да те заровим". Заровиха ме, детска им работа, и само главата ми навън. Влязоха да се къпят и ме забравиха. Те да, ама не и Димка. Метна си една хавлия около задника и ми седна на главата. Крещях, врещях, молих се, екзорсиствах, плезих се, хапех... Не и не... докато не се върнаха децата от морето, не стана.

Тогава се заканих за по на в после, че такова нещо няма да позволя. Ще се бия, ще си отстоявам правата и че бъда Човек, господин съдия!

Вече спя леко. Голям фенер на нощното шкафче. От онези с 4 батерии. Една вечер, както съм си на пост в моята половина на леглото, съм задрямал. По едно време усещам как два крака стъпват от двете ми страни. Ама аз спя и не знам сънувам ли или не. Събуждам се и виждам един дебел оперен певец-циклоп, който се е надвесил над мен. Изкрещях и го метнах в ужаса си на нощното шкафче. Събуждайки се в по от на после, асимилирах, че това е била задницата й, а ануса й, простете за израза, съм го взел за окото на циклопа.

А Димка при падането е седнала на фенера, който е проникнал дълбоко и болезнено, и сега си стои вътре, по препоръка на докторите, които смятат, че е по-добре да остане там, отколкото да го вадят. Затова е и правостояща ищцата ви. Искам да добавя в моя защита и..."

Деца и гарсониера бяха отсъдени на Димка. За Борко остана честта да плаща кредита за обзавеждането.

Тогава той обяви война.

На страстта.

Война от неговата гледна точка, която вече не е анус, простете за израза.

Сега Борко работи в морга.

Вчера го видели с карамфил на ревера. Усмихнат.

[eek]

Ти ли ги измисляш? :)

[undrDev]

Браво. Залях се от смях. Уникални истории, особено първата  :D

[rafaelo]

Много са добри !  :mrgreen:

[zigzag]

Не,от нета са на едно нещо,наречено Штрунц. Ще потърся из нета,ако намеря още да ги постна  :)

[traian_james]

ХеХее пръснах се от смях  :lol:  :lol:  :lol:

[zigzag]

Има едно култово забавно ТВ предаване "Улицата". Култово е, не защото това е моден епитет, а защото вкара в устите на хората толкова много лафове, колкото Тодор Колев за цялото си творчество. От там е и лафът "Шефе, ти си гъз!".

Това с две думи. Всички знаем, че шефът е гъз. Ако не е гъз няма да е шеф. Или ще е шеф за малко или ще е шеф на фирма, която се устремява към банкрут със скоростта на разстроено дупе към тоалетна чиния.

Но нека изоставим така добре оплютия шеф...

Опитайте да направите интервю за секретарка. Може да интервюирате около 30 момичета за една седмица и накрая да не наемете никоя, но интервюто си струва.

Няколко важни извода, които си направих и които могат да прозвучат като съвети и към наемащите секретарки, и към кандидатстващите за секретарско място.

1. Винаги си представяш, че при теб ще се изсипе каймакът от пазара на безработни. Ще са млади, красиви, умни и ще вършат работа. Казваш си - не трябва да я избирам все едно ще спя с нея, но поне да не плаши клиентите/гостите.
2. Народът не е реално гладен и не знае да продава труда си. Не знае, че като се явява на интервю, не трябва да е с коса, от която при изстискване може да се надои половин бурканче китова мас. Да не говорим за това пък да си позволиш да задремеш в антрето докато те повикат за интервю. Никаква тръпка ли не те държи буден/а? Съспенс?
3. По-долу ще изброя примери, които са реални случки и които не знам точно какво представляват, но ако се обърнат във въпроси ще бъдат риторични:

- идва момиче А и слуша резюме на професионалните си задължения. Бърка си в носа и пита единствено: "А обедна почивка има ли?"

- момиче Б. "Знам, че търсите секретарка с компютърна грамотност и английски език. Аз съм с немски и съм тренирала плуване. Как ви се струва?". На въпрос към момиче В как вижда бъдещето си в тази фирма, тя става и удря с пестница по бюрото като чичко Димитров в Лайпциг и казва: "АЗ ИСКАМ КАРИЕРА! И ЩЕ Я ПОСТИГНА!" Добре, де. А ние сами ли да се заколим или ти ще ни башибозучиш тук? Нищо не й казахме, просто тихо си избърсахме слюнките й от челата си.

- момиче Г. Облечено в кожа. Кожено бюстие, кожен ботуш тип "бях тръгнала за риба, но миризмата си е моя". Кожен шлифер до глезените. Грим а ла Мортиша от Addams family. "Аз съм завършила медицинско образование. Лекувам всичко!", "Как? С дишане уста в уста?" - опит за разведряване на обстановката от страна на моя колега, "ТОВА МИ Е ДИПЛОМНАТА РАБОТА!"

Уважаеми читателю, това не ви ли прозвуча като: "ще ви бия и ще ви еба, но не съм сигурна в последователността"? Дълго си плюхме в пазвите след нея.

- момиче Д. Изслуша ни набързо и пита:
"А на коя дата ще си получавам заплатата?"
"Ами от първо до пето число на месеца, в зависимост от календара"
"Последно първо или пето?"
"Ееее... както се падне... ако е събота или неделя ще се дава в понеделник"
"Вижте, аз трябва да знам. Кажете ми!!!"
"Оооох... до 5-то... това е!"
"Ама аз имам заеми от баааанка... бееее...".
И тук рев, сълзи, кърпички, грим, Алис Купър...

- момиче Е. Харесахме го. Разкошно. Русичко, чистичко, възпитаничко, картинка. Абе като седне на фотьойлчето и сяда на ръба от скромност. Еха! Тя ще е! Все пак гледам с мъжко око, колкото и да е истина, че не бих спал с колежка никога. Особено ако е подчинена.
"Как сте с компютрите"
"Бива, бива..."
"С английския?"
"Ами аз мислех, че фирмата ще ме прати на курс?"
Хмммм... ами сега... аааайде, от нас да мине.
"Седнете тук да напишете на компютъра този факс. Само го препишете"
"Ама той е и на български и на английски"
"Просто го препишете"
"А къде е клавиша за 'ю'?"
Баммм...
Жалко.

- момиче Ж. Следващата одобрена. Викаме я за пробен работен ден.
"Ще вземеш ли едно кафе?"
Връща се след малко.
"Аз си взех и една малка водка"
"?"
"Ами да не ближа на сухо това кафе де..."
След 2 часа...
Водките вече наброяваха 250 грама в корема й.
Веселба в къщата. Циганчетата щастливи. Да, ама не.

- жена З. На 45 години. Минимум.
"Аз с компютрите съм на Вие, а навремето английският не беше модерен"
"А как сте с офис техниката?"
"Ами знам, че морските фирми използвате телекс. Аз съм виждала телекс"
"А работили ли сте с телекс"
"Не ми даваха. Предпочитам факса."
"Умеете ли го?"
"Трудно е да свикнеш с всички тези надписи по копчетата му, но ще се науча. Но вие едва ли ще ме вземете."
"Защо си мислите така?"
"Ами заради възрастта ми. Сега всеки иска младо."

Ееех...

Това е. За край не съм мислил, а и то няма нужда от завършителни думи.

Все още нямаме секретарка.

[zigzag]

Голяма издънка, братлета...

Реших да профукам малко пари от една заплата. Наконтих се като аксаковски ерген за вълчидолска дискотека. Алаброс, баки - всичко фарси! Изпръсках половин Деним по себе си и още половин в слиповете. Няма да пояснявам как ми лютя долу и как ползвах близо половин час мивката вместо биде, белким ми намалее паренето.

Как да е, домъкнах се. Поръчах едно коняче с количка. Току седя и си бъркам в ушите с кутре. Това е стар балкантуристки номер - коняк, кола + жеста с бъркане в ухото. Всички чехкини и полякини разбират, че си свободен.

Та правя го аз близо половин час и си пуша. Купих си един ротманс плочка. Да съм фарси отвсякъде. Фарси, ама много тежки тези цигари бе... Пуша, а ми е гадно на гърлото. Втория коняк го прошепнах, защото гърлото ми се беше продрало от тежките цигари. Кашлям. Но пуша ли пуша.

Най-после една маца срещу мен. Сяда, а очите й шарят. Разгонена демек. Веднага я усетих. Близо половин кутия още замина в погледи и усмивки. Най-накрая се престраших и отидох при нея... Мястото било свободно, каза тя с усмивка. Върнах се да си взема цигарите и пардесюто. Кутията ми беше празна. Бая съм пушил.

Сядам до нея.

- Как се казваш? - оголвам зъб аз, за да проблесне искра между нас.

- Мария.

- А аз съм ... - тук напря в мен една люта кашлица... -

Бааааааааххуууууу!

- Баху ли се казваш?!?

- Ннннннннне... - просъсквам без въздух, а очите ми вече менструират и капка по капка вир там... - казвам се... Бааааахууу бахуууу бахууууу яргхххххггггххх

- Баху Баху Яргх? Странно име - усмихна се тя.

Усетих че ме бъзика за кашлицата, но се отприщих неволно. Повече никога няма да пуша Ротманс плочка. Такова кашляне му отпрах. Кашлях в кафето й, в кока-колата й... кимнах към бармана... донесе й коняче... кашлях и там. Изкашлях се в деколтето й.

А м а к а ш л я н е ви казвам. И не мога да се спра. Тъкмо задържа малко въздух и зениците на Мария се поприберат и пак:

– ...ББББББББББаааааахууууу! - изтрещявам една мощна и мокра кашлица. Почнаха да хвърчат и кафеникави храчки. Тя имаше слънчеви очила, на главата като диадема си ги беше сложила. След няколко серии храчене и кашляне те приличаха на японска мазилка. За лицето й не знам. Но ако сте гледали скоро порно филм и там нали знаете къде еякулират мачовците... Е, въпросната Мария бе по-омацана...

Голям резил.

Дойде охраната и ме изнесе. А аз кашлях. Кашлях... Хвърлиха ме на земята, а аз кашлям. Метнаха ми и пардесюто отгоре.

А аз отдолу само... Бааааххххгууу...

Ако някой познава Мария, нека й се извини чрез в-к "Лична драма" от мое име. Адресът ми е в редакцията.

[zigzag]

Мили възсссрасссни!

Оставихте ли малките келемета да спят? А не, не... Обуйте си гащите. Не ви е време за секс. Беше то каквото беше. Сега ще слушате приказка!

Имало едно време в бъдещето. Тези, които докато гледат Междузвездни войни непрекъснато питат околните "Ама този сега на кого е син?" или "... и те как разбраха, че щитът е изключен?", моля да не четат. Не е за тях.

Та всичко това се случи някъде около 3000 години след Христа, около 2000 и кусур след Щрунца. Флуидните процесори вече бяха в 4-тото си поколение и работеха на няколкостотин килоцолерна (кZ). Идеята на Цолерн, нахвърляна на хвърчащ лист в началото на хилядолетието, относно самогенериращите се чипове и произволните интегрални схеми, се бе осъществила чак в XXV-и век и от благодарност към него, новата мерителна единица носеше името му. Благодарение на тези чипове Земята бе влязла в ерата на Хиперразвитието. В 30-и век се откри нова Галактика с работно име P0956NX98XXL. Протоанализите, които се върнаха от там, показаха, че това е планета-близнак на Земята, получена още милиони години назад, когато двете са били просто част от една супернова, която ги е разпръснала на много светлинни години разстояние една от друга. Те обаче се запазили почти идентични с тази особеност, че са огледални една на друга, нещо като ортогонална проекция.

И сега, мили възсрасссни, ще ви прочета малко от дневника на звездния пилот Щрикс, който е посетил въпросната планета Ямез от галактика P0956NX98XXL.

"Боже, ама те са като нас. Същите. Е вярно, малко различна мода. Поканиха ме на тържествен прием. Чел съм за тях, че и мозъците им са огледални на нашите - малкият е сменен с големия. Емоциите им са тотално противоположни на нашите. Когато им е тъжно се смеят, а на вицове реват като магарета. Почитат бог Фомор /техен митичен праотец, комуто се приписва изобретяването на вибриращата клечка за уши/. Вестибуларния си апарат използват, за да държат погледа си забоден в една точка, а за да пазят равновесие поддържат пикочния си мехур полупълен. Странна работа.

На приема. Обръщат ми внимание. Всеки идва и ми зашлевява по един шамар. Пазех се до към първата дузина шамари. След това ревнах от болка. За тях моят рев беше радост и всички се изредиха да ми бият по още един шамар. Бузите ми пламнаха, напънах се и докарах истеричен смях, за да спрат.

Няколко местни девойки дойдоха и ми заразправяха разни историйки, като през цялото време ревяха и ми обсипваха рамото със сълзи. Историйките бяха смешни. Аз се изхилих, а местният шеф, като видя това, ги нахока да си ходят с ехиден смях под сурдинка.

Влезе една прелест. Страхотна жена. Видях как всички мъже в залата получиха ерекция и пророниха по една сълза. Слава богу, че поне еректираха като нас. Поне по едно си приличаме. Това било жената на шефа. Колко универсално желание, си помислих.

По стар ямезски обичай, тя дарявала с ласки госта след вечеря. По една щастлива случайност, гостът бях аз и се оказах в една стая насаме с нея. Тя си хвърли дрехите с лека тъга. Аз се сконфузих, защото не съобразих, че това всъщност е лека усмивка, т.е. сваляческа. Усмихнах се, тя се учуди. ОК, ОК... Натъжих се, и тя се натъжи... всичко върви наред. Само дето докато си следя реакциите, съм пропуснал да еректирам.

И двамата сме голи, на метър един от друг. Тя ме сочи долу. Увиснал. И се изсмива! Тук и земните жени биха реагирали така.

- Кое е толкова смешно? - свъсих вежди.

- Не се смея, тъжно ми е, че не ти действам, а ти защо се смееш? Какво ти е толкова смешно, че чак не се възбуждаш?

- А не, аз се нацупих.

- Не се нацупи, а се усмихна.

- Да, но ние като се нацупваме и така свъсваме вежди.

- А ние така се смеем.

- ДА! ДА! ЗНАААМ!

- Обичам да ми говорят нежно.

- Аз не говорих нежно, а се ядосах.

- Да, но го каза с усмивка...

След още няколко недоразумения се оказахме в леглото. Сексът беше убийствено странен. Тя еякулира няколко пъти. Аз бях в недоумение. Оказа се, че при тях жените еякулират, докато мъжете са в тях, спермата им влиза в члена на мъжа и по канала отива до тестисите му, които всъщност съдържат яйцеклетки. Мъжете раждат. За да си го върна, и аз еякулирах няколко пъти в нея. Бяхме омацани тотално.

Показах й земни хватки - френска и анална любов (на втората тя се скъса да се смее, което е адски объркващо за един земен мъж). Тя ми показа желски и саарски ласки (вторите не ги помня, защото изгубих съзнание още при първите, които бяха нещо като шут в слабините от нея към мен).

Ха така, мили ми възсрасссни, каква беше поуката от приказката?

Едната е, че толкова трудно разбираме земните жени, та какво остава за извънземните. Другата е, че ако спиш с жената на шефа ще получиш ритник в топките. Третата?

Третата ще ви я кажа следващия път! Лека нощ!

[daf]

http://www.strunz.be/

[zigzag]

Супер,тук като гледам са повечето. Аз намерих тези в e-bane.net :)
Има още,които съм чел,но не мога да ги открия.