Здравейте колеги,
тия дни се боря с един проблем и не намирам решение за сега.
Ситуацията е следната:
На сървър с macOS 10.13.6 има спаделени папки. Споделянето става по AFP и SMB. UNIX правата са 770. През AFP достъпвам от други macOS и Linux машини, през SMB - от Windows 7. С AFP-то всичко е наред, Linux-a и macOS-a се погаждат перфектно. При създаване на нова папка правата са 755, а при нов файл 644. На сървъра периодично (ведтъж дневно) се стартира скрипт, който сменя правата на споделените папка на 770. Дотук всичко е ОК.
Обаче, с Windows-я не успявам да се разбера. Създава папки с права 700 и файлове с 600, т.е. единствено и само създателя има достъп до тях. Потребителите на всички машини са различни, но в една и съща група, тази група е дефинирана на сървъра и трябва да има права върху споделените папки.
Четох, че Win-а за да работи читаво с маковско SMB споделяне са важни не UNIX правата, а ACL (https://superuser.com/questions/518313/how-to-fix-samba-file-permission-issues-in-mac-osx (https://superuser.com/questions/518313/how-to-fix-samba-file-permission-issues-in-mac-osx)). Създадох допълнителна група от всички потребители на машините, като на сървъра зададох на тази група да са позволени всички ACL права върху споделените папки. Това не промени нищо, новосъздадените папки и файлове пак са си с 700 / 600 UNIX права, а ACL нямат. Периодичното ресетване на правата до 770 не е вариант.
Как да настроя Win-а или macOS-a (или и двете) така че, саздадените файлове от Win-а да са достъпни и за другите потребители?
Моля, ако някой се е сблъсквал със ситуацията, нека сподели опита си. Приемам всякакви идеи.
Нали писаха за това вече тук:
http://www.apple-bg.com/index.php?topic=24425.0
Да, знам за темата, аз също писах в нея.
Проблемът, който съм описал тук е друг, затова и не се позовах (продължих) цитираната тема.
Ще опитам да заменя SMB шерването с NFS, в комбинация с вградения в Уина NFS.клиент.... май има надежда ;)
За сега решението е удовлетворително - AFP за споделянето с macOS, NFS - за Linux и Windows. Вградения в Windows 10 NFS клиент работи задоволително след ремапване на потребителите. С Windows 7 още не съм експериментирал, но ако се наложи ще упгрейдна до 10.
Ново развитие на нещата:
Вградения уйндоуски NFS клиент се оказа пълна боза - и при 7-цата, и при 10-ката. Разкача постоянно, браузването е ужасно мудно. А когато мапна някое NFS шернато у-во и отворя файл с някоя програма използващ връзки с други файлове - в повечето случачаи не ги намира. Връщам се на SMB с периодично ресетване на правата, и продължавам да търся по-прилично решение.
Да-а-а...
Ситуацията прилича на следната - Ти си на върха на планината, на най-високата точка на върха, и всяка нова стъпка може само да Ти помогне или да слезеш малко по-надолу, или да търсиш друга, по-висока планина.
Парадокса на Шампиона - сега се състезаваш само със Себе Си.
Развитието е следното:
Отделих текущи проекти в отделна папка на сървъра, на която спрях споделянето. Тази същата папка капирах локално на всяка работна станция (без значение от ОС-а). Всяко локално копие се синхронизира със същото на всяка друга работна станция и със сървъра с помощта на Syncthing. Програмката е мултиплатформена и работи практически с всякакви ОС-и. Локалните копия на повечето места са на SSD.
Решението има два плюса:
1 - Решава проблема с оплетените права на достъп при централизираната система - сървър - работни станции
2 - Вдигна осезаемо скоростта на работа - работата с локални файлове (независимо дали са на SSD или HDD) е значително по-бърза от работата със файлове на сървър при мрежа 1Gbps.
За останалите проекти (нетекущи) си остава варинта с централното съхранение на сървъра, с AFP и SMB споделяне и периодично ресетване на правата. Но тъй като се използват сравнително рядко и основно в режим на четене, това не затруднява особено работата.