Fusion Drive

[DALT]

Здравейте,

Тези от вас, които следят новините от Apple, знаят какво e Fusion Drive. За останалите ето -> http://www.anandtech.com/show/6406/understanding-apples-fusion-drive.

Тези дни се появиха първите опити Fusion Drive (FD) да бъде подкаран и на по-стари модели. Ето два линка за четене:

http://appstudio.org/manuals/sozdanie-diska-fusion-drive-na-lyubom-make-i-khakintoshe-instrukciya.html
http://jollyjinx.tumblr.com

Горните линкове обещават работещ FD на по-стари модели Mac-ове с последна версия Mac OS X - 10.8.2 (и по-горна). Тъй като нямах много работа през уикенда, а и не си бях тествал бекъпа, реших да пробвам дали това чудо работи и как ;) Този пост е нещо като ръководство и споделя опит за тези от вас, които имат желание да опитат.

Машината на която тествам:
15" MacBook Pro, Late 2011, с два диска - 120 GB SSD на мястото на оригиналния диск и оригиналния 500 GB HDD на мястото на DVD;
Time Machine backup върху външен 500 GB USB диск;
Разпределението на данните е както следва: OS върху SSD, потребителската директория сочи към HDD;

Изисквания:
Mac базиран компютър с два диска в него - един SSD и един HDD; Забележка: Системата работи и с един вътрешен и един USB дискове, но аз лично не виждам как може да е използваем този метод, за това ще разглеждам варианта само с два вътрешни диска
Mac OS X 10.8.2 или по-нова;

Предварителна подготовка:
Тъй като Recovery партишъна на ОС-а се намира върху единият ви диск, то няма как той да бъде използван за нуждите на FD. За целта е нужно да се бутне в Recovery mode от друг източник. Има много варианти как да бъде направено това, като аз използвах на лесния за мен вариант - инсталирах Mac OS X на SD карта и бутнах от там. Така, при влизане в Recovery mode двата диска са свободни за направа на FD.

Инсталиране на FD:
Следвайте инструкциите от първия линк в темата. Става бързо и лесно и за 2-3 минути. След края ще имате един диск с обща големина големината на двата ви диска. В моя случай получих 600 GB Fusion Drive диск. Следва стандартна инсталация на Mac OS X без никаква разлика.

Рестор на данните от бекъп:
След монтиране на бекъпа възстановяването на данните е сравнително ръчно, защото при мен данните бяха на различни дискове. След избиране на нужната директория за възстановяване посочвах къде да се възстанови.

Производителност на FD:
Apple твърдят, че FD ще даде производителност близка до тази на SSD и много над тази на обикновен HDD. Моите впечатления към момента (48 часа след като направих и инсталирах FD) са смесени. От една страна OS-a бутва малко по-бавно от SSD, но доста по-бързо от HDD. От друга страна Rome Total War не върви толкова мазно както, когато беше инсталиран на SSD.

По-късно днес ще публикувам малко повече статистическа информация от игри и разпределение по дисковете.

Поздрави,
Пламен

[ValDenev]

Опрделено добри новини,и аз кинах на SSD 64GB и един 320 GB HDD все още чакам Caddy Bay да пристигне и обезателно ще го тествам.Но мисълта ми е може ли да се намерят инструкции на български

[DALT]

Малък Update по темата по отношение на производителност:

Както и се очакваше, FD взе да размества нещата по хардовете в зависимост от използването им. Така в края на третия ден на SSD имах OS, iPhoto, Safari, Skype, разни системни тулчета и Rome Total War. Последната явно не беше цялата там, защото производителността беше с около 30% от ръчния ми FD :)

Нещата се сговниха в който реших да си ползвам служебната виртуалка. Нормално, когато ми се налага да си работя от вкъщи нямам проблем да си ползвам виртуалката, Safari, Skype, iTunes, че даже и филми и игри. Което си е нормално за машината ми. НО в случая с FD се получи една ужасно замазана история, която направи лаптопа почти неработещ. В един и същи момент ОС-а беше решил да мести Rome Total War обратно на HDD и виртуалката на SSD, докато виртуалката щастливо си беше пусната.

Това последното окончателно ме отказа от FD. Може би, ако HDD ми беше на 7200 оборота, а SSD - 256 GB, нещата щяха да са много по различни, НО за 120 GB SSD и 500 GB 5400 HDD нещата не се получават добре.

Така че, използвах бекъпа и си ресторнах нещата до ръчното разпределение или (както му викам аз) ръчния Fusion Drive :)

Поздрави,
Пламен

[ValDenev]

Съдеики по отговора ти явно не е много надеждно,мисля в такъв случай да не рискувам.Определено с SSD - то се усети драматична разлика в производителноста на компютъра,но нямам намерението да скапвам и аз ОС - а.Благодаря ти за отговора и аз мисля да карам с моя ръчен FD така като гледам май е най надеждно тъй като мога да контролирам нещата свързани с файовете.

[fpyyh]

Има в Арс статия за това какво прави FD, май проблемът с виртуалната машина е, че е твърде голям файл и за да го сложи трябва да връща твърде много неща на диска
http://arstechnica.com/apple/2012/11/achieving-fusion-with-a-service-training-doc-ars-tears-open-apples-fusion-drive/

[DALT]

Напълно възможно е за виртуалката да е така. От друга страна размерът й е само 25 GB.

Продължавам да си мисля, че с по-голямо SSD и HDD на 7200 нещата ще изглеждат точно така както ги описват от Apple. Но, това, поне при мен, са филми за след 2 години :)

[Wizi]

Това, което описваш ти и това, което са тествали от ARS не съвпада напълно. Поне в тази част където обясняват, че FD държи до последно абсолютно всичко на SSD-то и едва когато то започва да "прелива" започва да преточва на харда. Така погледнато не би трябвало да си имал този проблем с виртуалната машина, но очевидно нещата са различни!

Възможно ли е да има разлика между stock FD и такъв ръчно подкаран в последствие на машина, която не е дошла с него? От друга страна и да има разлика то съмнявам се да окаже такава разлика в работата на FD.

Аз му се бях наточил, но както е описано в статията ако си човек, който стриктно иска сам да си държи и мести информация конкретно на SSD и друга специално на HDD-то, то няма особено много да му допадне FD, но нека мине още малко време, пък може и аз да го тествам

[DALT]

Wizi, то така си беше и при мен. Каквото можа събра на SSD, ама няма как да е всичко :) А и какво значение има първоначалното разпределение, след като впоследствие всичко се разпределя на база използване...

Аз посочих по-горе две основни причини да се откажа от него за момента:
1. Огромната разлика в скоростите между SSD и HDD, респективно и малката големина на SSD;
2. Невъзможността да си наместя нещата, така както ми се иска - за най-голяма производителност и удобство.

И ако първото лесно се променя с покупка на съответстващите дискове, то второто никой не може да ти го даде, въпреки очевидните трудности :)

[Wizi]

Малко да избършем от прахта таз' хубава темичка  ;)

Преди около 2 години направих един MacBook Pro 15" 2.2GHz i7 quad-core със SSD на мястото на харда и съответно 750 гигабайтовия хард отиде на мястото на оптичното. Мина се доста време от тогава, две Mac OS X излязоха (тогава фабрично дойде с 10.6.6) и навих собственика му за малко ъпдейт, този път софтуерен. Разказах му за Fusion drive, как работи, защо е далавера и веднага го спечелих, пък и на него от край време му е криво да ползва Windows само под виртуалка, че му трябва за разни цели и си го иска под Boot camp, но по това време Mac OS X-а създаваше неимоверни драми при липсата на оптично устройство и невъзможността да инсталира от външно CD през USB...

Общо взето написаното тук е супер кратък вариант. Развилите се действия биха могли спокойно да се преразкажат в роман ала трилър от поне 3 части. Гарантиран бест селър!  8)

Допълнителни усложнения бяха довлечени от това, че пича през Firewire беше пуснал както на SSD-то така и на HDD-то 6-кратно форматиране с 0  "за по-сигурно" :-X кое поне успях да го убедя, че съсипва SSD-то по този начин, ма "Кво от това?"  ::) От там като резултат Макът абсолютно отказваше не само да стартира ами и да му окажеш да търси друго външно boot устройство. Така и не можах да разбера как го бе постигнал, но факт - трябваше да извадя до него моя MacBook Pro и отново през Firewire 800 да влезна и по жицата да генерирам Fusion Drive-а. Речено сторено, след 2 минути и точно 3 команди Fusion drive-а беше на лице, пуснах инсталацията на Mac OS X 10.8.4 директно от моя лаптоп с target mode на другия като бях сигурен, че всичко е окей. Уви само така съм си мислел. Инсталацията тръгна, но след първия рестарт нищо не се получи. Дори не бе успял да направи Recovery partition от където вероятно можех да поема нещата нататък. USB флашката, която създадох с Mac OS X се оказа non-bootable, трябва да се стартира инсталацията под Mac OS X, което явно нямаше как да стане. Накрая след доста ровене намерих статия на един пич, който обяснява от къде на сайта на Епъл да се източи Recovery USB (или нещо такова), което реално е същия recovery партишън, който от 10.7 насам се генерира и можеш да си инсталираш или оправиш Мак-а от него. Инсталирах успешно 10.8.4 извикан по интернет с Apple ID, всичко заспа. Тествах на момента скоростта на Fusion drive-а и получих 1:1 стойностите на SSD-то - сверих ги от темата за speed test-вете където вече бях пускал шот на това SSD. Сега оставаше Windows-а...

Отново "накратко" описано за инталацията на Windows: единственият вариант бил да си направиш Windows под виртуална машина с помощта на VirtualBox, след това да изтриеш тъпия System reserved партишън от 100мб, който за съжаление е и boot (active) партишън за да направиш основния партишън буутващ. След това го вкарваш под някакъв странен режим на миграция, в който си забравя всичкия хардуер, който е конфигурирал/разпознал и като го пренесеш на друг компютър да може да запали (!!!), което не го бях правил до сега и беше забавно. Екстрактваш виртуалния диск с Windows-а, конвертираш го 1-2 пъти и с помощта на Winclone го "наливаш" обратно в предварително създадения Boot camp партишън. Windows-ът рестартира 3-4 пъти докато се освести и осъзнае какво точно си му причинил и изгрява в пълния си блясък! От там остава последно да му изсипеш Boot camp драйверите и всичко спи.


Не знам до колкото имаше смисъл да ви губя времето с всичко това, освен в крайна сметка да ви кажа, че съм минал вече по този път на инсталиране на Windows под Fusion drive на лаптоп без оптично устройство, което повярвайте ми не беше никак забавно и понеже това навярно тепърва всичко това ще става все по-актуално, защото SSD-та поевтиняват, хората знаят за Fusion Drive и все някой ще пожелае да го изиграе този филм. Да знаете поне, че някой вече го е правил и при нужда с удоволствие ще бутне едно рамо!  8)

[netizen]

Каква е марката и модела на SSD-то?
Пусна ли му трим поддръжка, нищо че е ФД?

На мен както знаеш не ми остана време да реализирам тоя проект :)


Sent from my iPad using Tapatalk

[Wizi]

SSD-то е OCZ Vertex 3 120GB, един от първите SATA3 с добър перформанс. Върти до ден днешен около 480 четене и 420 мегабайта писане  8) До момента е на почти 4800 работни часа (около 6 месеца и половина), които до един са изкарани без Trim.  :-X

Активирах му Trim и SMART, а гледам, че е адски стар фърмуера и ще се помъча да го ъпгрейдна.


Още нещо интересно относно FD:
- активирана е опцията да изключва хард диска когато не се използва и това се случваше непрекъснато преди да се активира Fusion-а. Страното е, че и сега продължава по същия начин, което потвърждава лабораторните тестове, които твърдят, че харда не се пипа освен ако SSD-то не се запълни или не му мяткаш файлове по-големи от 4GB, което не се случва често в ежедневието. Реално си караш на SSD, а харда е когато едно от всичките условия не може да бъде изпълнено.

[Wizi]

- сега забелязах, че Boot camp партишъна е разположен на хард диска, а не на SSD-то. Снимка. Логично, разбира се, ма кой да се сети. Най-малкото би било малко трудно да задели пожеланите 200GB на 120 гигабайтовото SSD  ::)

[Wizi]

Още малко ъпдейт:

- излъгал съм за spinn down-а на HDD-то, работи си нон-стоп, което за свикналите изцяло със SSD може да внесе лек дискомфорт и носталгия към съвсем близкото минало.... уви...
- boot camp партишъна по подразбиране Епъл го плесква на хард диска, не на SSD-то. Без значение от размера му;
- Епъл не позволява Fusion Drive да има повече от 1 допълнителен партишън. Тоест ако имате Boot camp дял то не може да имате 2ри или още по-просто казано не може да имате 2ри партишън;
-- от това, което четох проблемът е в това, че не може да се зададе коректно размер на втория дял, а не толкова как ще бъде създаден. Все пак Terminal не прощава;
- от това, което четох във ARSTechnica, ако ще се създава Fusion drive е добре да се премисли какъв обем данни имате и дали примерно едно 120/128GB SSD теоретично би ви свършило работа, ако трябва да разчитате само на него. Всичко опира до това, което по-назад вече е написано: FD държи нещата на SSD-то докато не му стане тясно (или не са над 4GB/файл) и не започне да прелива към HDD-то. Ако ежедневието ви изисква повече работа с големи файлове вероятно е добре да се направи комбинация от по-голямо SSD за да не дойде толкова скоро тази "тапа";
- четох на друго място описан един пиниз за евентуално ръчно разпределяне на товара като на FD му се създаде втори партишън (Маковски), където бидейки разположен на HDD-то, човек сам да си слага и държи нещата там, а не да чака FD само да ги прехвърля.