Страници: 1 [2] | Надолу Начало - ОБЩИ ПРИКАЗКИ - Viva Ecuador - Free Assange! (Прочетена 5032)

bluesky

Добър Вечер!

Ако Ви интересува, последнато изказване на Джулиен Асандж от Еквадорското Посолство в Лондон:

Да живее Свободата на Словото - НЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРЕСЛЕДВАНИЯ НА ХОРА ЗАРАДИ УБЕЖДЕНИЯТА ИМ, НЕ НА СКАЛЪПЕНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ, НЕ НА ПЛАНИРАНАТА НОВА ВОЙНА!


Shot at 2012-08-21


Shot at 2012-08-21


back to top

zlia

Ето едни обективни разсъждения според мен. Може да се намери и оригинала на статията в интернет - http://m.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/08/21/1891439_edin_razgovor_s_bivshiia_govoritel_na_wikileaks_daniel/
back to top

pravdo

Добър анализ...

изискване на убежище от страна, която е известна с това, че ограничава свободното слово

iMac 21.5", 2.7 Ghz Quad-Core i5, 1TB HDD, 12 GB RAM, AMD Radeon HD 6770M- 512MB
iPhone 4G
Macbook Pro, 2.26, 13" Late 2009 (на жена ми)
Macbook Pro, 2.4, 13", i5, 2011, лично мой
back to top

fpyyh

до колкото знам проблемът е, че нито Швеция, нито Великобритания са готови да потвърдят, че няма да го екстрадират в Щатите. Докато самите американци имат закон, според който техен гражданин не може да бъде предаван на ничие чуждо правосъдие. В същото време един английски тийнейджър беше екстрадиран, за да бъден съден в тотално различна държава, на която не е гражданин. Същото се случи и с Ким Дотком от мегауплоуд, т.е. американците искат тяхното правосъдие да се разпростира над целия свят, но не и чуждите върху тях. Нямам идея дали Асандж е виновен за това, за което го обвиняват, но би бил луд да се предаде на американците, които вече са го осъдили.

https://www.nytimes.com/2012/08/21/opinion/wikileaks-and-the-global-future-of-free-speech.html
back to top

bluesky

Абсолютно вярно.

Правителството на САЩ и днес задържа хора, обвинени в тероризъм (но без Съд и Следствие, чети БЕЗ ДОКАЗАТЕЛСТВА) с години в базата Гуантанамо - тя пък самата на Кубинска Територия ("...ако няма рима, удари ма...").

Освен това техни US Командоси,  застреляха някого (не си спомням кого, заедно с жена му, докато спи - т.е. - невъоръжен...

Е, от ТАКОВА "ПРАВОСЪДИЕ" даже велики "изнасилвачи" като Асандж предпочитат дори:

Цитирам:
"...убежище от страна, която е известна с това, че ограничава свободното слово..."
back to top

bluesky

Още относно ИСТИНАТА около Джулиен Асандж:

........................................................
Бивш служител на ЦРУ Рей МакГъвърн:

"...Малко хора знаят, отбелязва Рей МакГъвърн, че едно от момичетата повдигнали обвинения срещу Асандж в Швеция - Анна Ардин е живяла в Куба, където е работела за финансирани от ЦРУ групировки настроени срещу властта на Кастро, сред които Las damas de blanco ("Жените в бяло")..."
.......................................................

Ето и цялата Статия:

Казусът Асандж или двуличието на Запада


"Дипломатическо самоубийство". Така президентът на Еквадор Рафаел Корея определи евентуалното влизане на британски полицаи в еквадорското посолство в Лондон с цел да арестуват основателя на WikiLeaks Джулиан Асандж. Писмената заплаха беше отправена към Еквадор миналата седмица и с това Великобритания постави прецедент в модерните дипломатически отношения. За да може да "щурмува" посолството, Лондон обясни, че възнамерява да отмени неприкосновения му статут - статут, с какъвто се ползва всяко едно посолство в света, и който е гарантиран от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. Тази конвенция е подписана от всички държави в света (с изключение на няколко тихоокеански и карибски острови), като една от първите ратифицирали я е именно Обединеното кралство. Член 22 на Конвенцията гласи, че посолствата са неприкосновена територия и, че единствено главата на дипломатическата мисия има правото да позволява на агенти на държавата-домакин да влязат в него.

Миналата седмица, британският външен министър Уилям Хейг заяви, че "Великобритания не признава понятието "дипломатическо убежище". "Това далеч не е универсално прието понятие и Великобритания не е подписвала никакви законови инструменти, които да ни задължават да признаем подобно убежище. Няма да осигурим на г-н Асандж безопасен изход от държавата, нито има законова предпоставка, която да изисква от нас да го направим."

"Британските власти имат обвързващо задължение да го екстрадират в Швеция. Ние сме длъжни да изпълним това наше задължение и имаме пълното намерение да го направим", допълни още той.

Отзвукът в Латинска Америка беше ясен и единодушен - Великобритания вече не е империя, която има правото да се разпорежда със своите колонии, и тя трябва да спре своя "колониален тормоз". Президентът на Венецуела Уго Чавес беше твърд: "Съветваме британското правителство добре да размисли, защото изтече времето, в което старите и новите империи можеха да правят каквото си искат". Венецуелският президент увери Еквадор, че държавата не е сама. По време на извънредно заседание на Организацията на американски държави беше взето почти единодушното решение Еквадор да се подкрепи; САЩ гласува "против" и говорителят на Държавния департамент Виктория Нюланд каза, че Вашингтон, също като Лондон, не признава понятието „дипломатически имунитет".



Позицията на двете англо-саксонски държави стои неловко на фона на дългата десетилетия Студена война, по време на която посолствата и на Великобритания и на Америка редовно дават убежище на политически бегълци, като в същото време международните закони винаги са били спазвани. Това, както и реториката на Лондон и Вашингтон за спазването на Виенската и Женевската конвенции, бяха подробно анализирани тази седмица от политилози и бивши държавни служители. Бившият служител на ЦРУ Рей МакГъвърн, бившият британски посланик в Узбекистан Крейг Мъри и бившият британски посланик в Съветския съюз Сър Тони Брентън са единодушни, че ако правителствата оттегляха имунитета на посолства всеки път когато си пожелаеха, това щеше да застраши живота на всички дипломати, от всички държави, из целия свят. И тримата подчертават факта, че даже в най-вражеските моменти на Студената война международните закони са се спазвали и, че посолствата на Запада и на Изтока редовно и безпроблемно са давали подобно убежище на дисиденти, независимо дали са го наричали "политическо убежище", или не. По време на тази война, неприкосновеността на посолствата на Изтока и Запада никога не е била поставяна под въпрос от държавите-домакини, подчертават дипломатите и питат - на каква бъдеща сигурност ще могат да разчитат британските дипломати в Кито, в Техеран или в Пхенян, след тази британска заплаха срещу посолството на Еквадор.

Сред конкретните случаи, които се цитират, са бягството на унгарския кардинал Йосеф Миндсенти, който живее в американското посолство в Будапеща цели 15 години по време на Студената война, между 1956-1961 г. Друг пример са китайските дисиденти Фанг Лижи и Чен Гуангченг, които бягат през американското посолство в Пекин през 1989 г. и 2012 г., като Китай даже позволява на семействата им да емигрират заедно с тях. Великобритания също неведнъж е давала подобно убежище на бегълци, като се цитира закрилата й на ирански дисиденти в Техеран в началото на 20-и век - убежище, което е било уважено от династията в тогавашна Персия, десетилетия преди съществуването на Виенската конвенция, коментира юристът и политолог Хуан Коул.

Една трагична, но изключително уместна историческа справка, която се цитира в последните дни, е следната: през 1984-а пред либийското посолство в Лондон се състои протест на либийци срещу властта на Муамар Кадафи. На 17 април, от първия етаж на посолството, започва стрелба по протестиращите, при която са ранени 11 души и е убит един - британският полицай Ивон Флечър. Настъпва международен дипломатически скандал, но властите в Лондон в нито един момент не влизат в либийското посолство. Изненадваща е огромната почит, която британците отдават на Асандж, пише немският вестник Тагесцайтунг - „само заради неговата особа, те са готови да загърбят Виенската конвенция".



Има англичани, които, възмущавайки се на действията на своите политици, задават следния въпрос - защо само Великобритания екстрадира хора в Америка, но не и обратното? Английски медии посочват факта, че през последните 10 години Великобритания е одобрила екстрадирането на повече от 10 души в Америка, като за същия период Америка не е санкционирала екстрадицията на нито един човек в обратната посока.

Факт е, че в случая действително става въпрос за екстрадиция в Швеция, а не в Америка, но много наблюдатели, включително Хуан Коул, вярват, че Вашингтон изрично е натиснал Лондон и даже Стокхолм по въпроса. Важно да се отбележи, че Швеция за момента не е дала никакви гаранции, че няма намерения да екстрадира Асандж в Америка. А въпреки че Америка все още не е искала такава екстрадиция, самият Асандж се страхува, че Вашингтон е издал т.нар. "запечатан обвинителен акт" срещу него - тоест такъв, за който британското и шведското правителство вече знаят и по който работят, но който не са обявили. Малко хора знаят, отбелязва Рей МакГъвърн, че едно от момичетата повдигнали обвинения срещу Асандж в Швеция - Анна Ардин е живяла в Куба, където е работела за финансирани от ЦРУ групировки настроени срещу властта на Кастро, сред които Las damas de blanco ("Жените в бяло").

Може би най-големият въпрос, който в случая се приема за даденост е твърдението, че Асандж може да бъде съден и даже екзекутиран ако стъпи в Амеркиа. Има ли някакво основание 41-годишният австралиец да се страхува от подобно нещо, или просто си измисля оправдания за да избяга от шведското правосъдие, както твърдят много от противниците му? Нека най-напред погледнем историческия контекст около въпроса с почти 500-те хиляди тайни документи свързани с войните в Ирак и Афганистан, които той публикува в своя сайт Уикилийкс.

В огромен, но почти забравен в днешно време политически скандал, който разтърси Америка през 1970-те, повече от 7000 страници официални правителствени документи и анализи са публикувани от два от най-уважаваните вестници в Америка - „Ню Йорк Таймс" и „Вашинтон Пост". Документите са им дадени от Даниел Елсбърг - анализатор, работещ по официален доклад за Виетнамската война, поръчан от Департамента на отбраната. В конкретния казус, въпросните документи показват как администрацията на няколко американски президенти, в частност тази на Линдън Джонсън, систематично са лъгали народа и Конгреса за това доколко е била планувана и как е била ръководена войната във Виетнам. В следвалото през 1971-а съдебно дело, Върховният съд обявява за законна публикацията на т.нар "Пентагонови книжа" (Pentagon Papers), както и на всякакви други правителствени документи които по някакъв начин са изтекли в публичното пространство. Съдът обявява за легално публикуването даже на документи, които американското правителство е класифицирало като "секретни".



Случаят с УикиЛийкс, макар и не идентичен, безспорно има силни прилики. Забележителното в случая е, че въпреки историческия прецедент, обявяващ публикуването на подобни документи за законно, настоящата администрация се е обявила твърдо против всички хора, които имат общо с подобни публикации, като подлага на натиск институции, по чиито уебсайтове се споменава съдържанието на изтеклите документи, макар че тяхното съдържание отдавна е в публичното пространство. Федерални прокурори са признали, че обмислят как да заведат дела срещу сайта и тази е сред основните причини, поради които Асандж се страхува, че е възможно Америка вече да е издала гореспоменатия "запечатан обвинителен акт" срещу него. Именно по тази причина Асандж твърди, че се страхува, че в един момент ще бъде екстрадиран в Америка.

Самият Асандж е споделял (в имейли, които иронично бяха хакнати по-рано тази година), че се страхува, че може да бъде изпратен в американския затвор Гуантанамо, намиращ се в Куба, или екзекутиран. Асандж е пределно запознат със случая на Брадли Манинг - войникът, предал стотиците хиляди официални документи на Уикилийкс. В началото на 2011-а докладчикът за изтезанията на ООН Хуан Мендес стигна до заключението, че Манинг е бил подложен на "жестоко, нехуманно и унизително" отношение, равносилно на измъчване, докато е бил в ареста във Вирджиния. В следствие на доклада почти 300 от най-уважаваните професори и юристи в Америка подписаха писмо, обявявайки се против отношението към Манинг в карцера.

Конкретните опасения на Асандж за Гуантанамо произхождат и от факта, че през последните 10 години Америка държи стотици неосъдени затворници в кубинската военна база, като администрацията на Джордж Буш-младши изрично и шокиращо заяви през 2004-а, че задържаните там нямат право на закрилата, която им се гарантира според Женевската конвенция за хуманитарно отношение към военнопленниците. Важно е да се припомни, че затвора в Гуантанамо откри врати през 2002-а, чак след като Американският департамент на правосъдието обяви, че кубинският залив може да бъде считан извън юрисдикцията на американската държава.

Много от затворниците лежат в Гуантанамо вече повече от 10 години без даже повдигнати срещу тях обвинения, а малкото, които през годините са били освобождавани от Гуантанамо, са обяснявали как американските военни там систематично са ги подлагали на тормоз и дори на изтезания. През 2006-а британският съдия Сър Андрю Колинс каза: "Американските виждания за това как е редно да се тълкува понятието "изтезание" не съвпадат с вижданията на повечето цивилизовани държави".

Асандж вероятно няма доверие и на британците. В затворите в Обединеното кралство също от години лежат хора, срещу които даже няма повдигнати обвинения. Сред тях са лондончаните Бабар Ахмад и Талха Ахсан, в затвора без обвинения съответно от 8 и от 6 години. Ахмад е бил жестоко пребит в началото на престоя си, за което му е изплатена компенсация от 60 000 британски лири. Те, както и Манинг в Америка, се държат в самостоятелни килии по 23 часа на ден.

Майката на Асандж - Кристин, не е съгласна с твърденията на Уилям Хейг, че Великобритания "има обвързващо задължение" да екстрадира сина й. Тя припомня как бившият диктатор Аугусто Пиночет беше пуснат на свобода от британското правителство през 2000-а - освобождаване, което тогава беше силно подкрепяно от самия Хейг, като лидер на Опозицията в Парламента. От значение в случая е факта, че мнението на Хейг беше в разрез с решението на най-високия съд в държавата - този на Камарата на Лордовете, който беше решил да екстрадира Пиночет. Двойният стандарт на Хейг в случая е фрапиращ, посочва Кристин Асандж, която пита защо един бивш диктатор, преследван за престъпления включващи убийство и изтезание, може да бъде освободен от Великобритания, а в случая със сина й Джулиан, Обединеното кралство с готовност заплашва да потъпче редица международни споразумения като Виенската конвенция и Универсалната декларация за човешките права.

Кои всъщност са принципите, които британското правителство защитава в днешно време, пита Кристин Асандж, като добавя, че "то със сигурност не защитава справедливостта и истината - това е ясно за целия свят".

Тя определя британското правителство като нищо повече от марионетка на американското.

(Н. Тихов)

Линк:
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=952132
back to top

sclera_bg

Ето и още един интересен материал по въпроса - статията е превод от италиянски, оригиналът е тук


MacPro 5,1
Mac OS X Version 10.10.5
2 x 2.4 GHz Quad-Core Intel Xeon
24 GB 1066 Mhz DDR3
back to top

bluesky

Благодарение на Колегата sclera_bg имаме още един много интересен материал по разглеждания въпрос - тук го "paste"-вам за Ваше улеснение.

Вече години изучавам (и контактувам всекидневно) с Испано-езични Култури.
Иберийския Етнос днес дава възможност на около 500 (петстотин) милиона да говорят и мислят на Испански език.
Южна Америка, където хората основно говорят Испански език, сега е катализатор на Социално заангажирани Движения, насочени към опити за едно Социално по-справедливо Общество.

А именно Испанския език дава възможност ТЕЗИ ИДЕИ да стават все по-достъпни и привлекателни ГЛОБАЛНО.

Самата Статия е Тук:
............................................

АТАКАТА СРЕЩУ РЕПУБЛИКА ЕКВАДОР. КАКВО СТАВА В ЛОНДОН И ЗАЩО?
от Серджо ди Кори Модилиани
превод Даниела Пенкова

Сега ще говорим за геополитика и за свободната информация в мрежата.

Всичко, случващо се днес, технически (в смисъл „политически”) започва на 12 декември 2008 г. Според някои, започва през септември същата година. Но бяха нужни 4 години, преди вълната да удари Европа и САЩ.

Може би е по-добре да започнем от самото начало, за да обясним случващото се.
Всъщност е по-добре да започнем от края.
С някой конкретен въпрос, който – доста е възможно – малко хора в Европа си задават.

Имам предвид случая с Джулиан Асанж, Уикилийкс и Република Еквадор.
Защо случаят избухна днес?
Защо Джулиан Асанж избра една малка, тиха южноамериканска държавица с почти никакво значение?
Как така се случи, че короната на британската империя побесня и бе ошамаросана пред целия свят от някакъв си г-н Патино, външен министър на Еквадор, според европейците и американците един истински Господин Никой, позволил си да отговори на световния суперелит (разбирай Foreign Office на Нейно Величество) по начин, който допреди 5 години би предизвикал само насмешка със съжаление и презрение, а днес този Господин Никой ги принуждава да се отдръпнат и извинят пред целия свят?

Защо Еквадор? И защо сега?
Всичко бе предвидимо и повече от ясно.

Да уточня: това бе ясно за целия американски континент, за Австралия, Нова Зеландия, Дания, скандинавските страни. Но Европа и Вашингтон мислеха, че светът е същият като преди 10 години. Защото Европа – и, естествено, Италия – е 100%  евроцентристка (1), живее под постоянни медийни полудиктаторски бомбардировки, няма никаква представа какво се случва в останалия свят, но – и това е най-важното – мисли още като през 1812 година, тоест: „ако Европа се срине, ще се срине целият свят; ако еврото се срине и Европа се разпадне, ще изчезне световната цивилизация” и не променя колониалното си мислене. Но в света съвсем не е така. В Италия, например, никой не знае за битката (която скоро ще се превърне в открит бой) между Бразилия и ООН, зле водена от Кристин Лагард, президентката на Международния валутен фонд, относно една формална, банална, почти глупава концепция, но която би могла да има огромни психо-символични последствия: Италия официално е изпаднала. Вече не е осмата сила в света, а девета. Задмината е от Бразилия. Затова на следващата среща на групата Г8 Италия няма да бъде поканена, а ще отиде Бразилия. Оттук и решението да се премахне Г8 и да бъде превърната в Г10. Хванали са се за гърлата.

Първата Истинска новина (за който иска да получи истинска информация за истинския свят) е следната:

Европа, водена от Англия и Германия, не може (не иска) да признае триумфа на кейнсианството (2) в южноамериканските държави и тяхната поява на историческата сцена като автономни политически герои. За Европа важи принципът „да си стоят у дома, да не ни притесняват и да ни благодарят, че сме ги оставили да преживяват, както правим с африканските държави. В противен случай там един след друг ще свършат като Кадафи”. В общи линии, идеята е тази.

В последните 40 дни от Южна Америка пристигнаха три силни отговора: а в Европа нищо не се каза. Абсолютно нищо за последния (най-важния) от 3-ти август, макар че бе излъчен директно от нюйоркското седалище на Международния валутен фонд. Никой не го излъчи в Европа, с изключение на Кралство Дания. И така, давайки си сметка, че съществува всеобща световна медийна цензура, и давайки си сметка, че ако телевизията не го излъчи, не се намира в интернет и по въпроса не пише нищо в Уикипедия, то това значи, че не съществува. Южна Америка избра възможно най-интелигентно следната световна медийна сцена: сърцето на олигархичния финансов сектор на планетата - лондонското Сити.

Сега, нека да пристъпим към фактите.

Джулиан Асанж на 15 юни 2012 г. разбира, че с него е свършено. Намира се в Лондон. Английските агенти ще го арестуват следващата седмица, ще го отведат в Стокхолм, където на летището няма да го посрещне полицията на Нейно Величество шведската кралица, а двама офицери от ЦРУ и един американски дипломат, които на базата на специални официални договори, подписани от двете страни, ще приложат „правото за военна опция в случай на деклариран военен конфликт”, твърдейки, че Джулиан Асанж „активно се е намесил” във войната НАТО-Ирак, докато войната е била в действие.

Ще го отведат директно в САЩ, в щата Тексас, където ще бъде изправен пред съд за терористичните си действия, и ще апелират за смъртна присъда на базата на закона Патриот акт. Асанж се консултира с групата си и взимат правилното решение след 3 дни трескава размяна на съобщения из цялата планета. „Отивай в посолството на Еквадор, пеша, с метрото, и остани там”. В 9 сутринта на 19 юни влиза в посолството на Еквадор. Никакви новини, никой не го знае. Групата му започва преговори с английските агенти в Лондон, с шведите в Стокхолм и с американските дипломати в Рио де Жанейро. Уговарят се: „да избегнем риска от атентати и да изчакаме да мине Олимпиадата, на 13-ти август ще може да замине за Южна Америка, ще направим всичко тихомълком, само да не се разчуе”. Неговите хора се съгласяват, но в същото време не вярват (и с право) на англо-американците. Разтичват се и правят два страхотни удара. Първият на 3-ти, вторият на 4-ти август.

На 3 август 2012 г., 16 месеца по-рано от очакваното, президентката на Република Аржентина Кристина Киршнер, се представя във филиала на Международния валутен фонд в Манхатън, съпроводена от своя икономически министър и от външния министър на Еквадор, Патино, като представители на ALBA (акроним на Боливарския алианс на Америките) -  икономически съюз, включващ Еквадор, Боливия и Венецуела. Възползвайки се от случая, Киршнер се оставя да бъде фотографирана и заснета от телевизиите с един огромен плакат, на който е изобразен чек за 12 милиарда евро за Международния валутен фонд, с дата 31 декември 2013 година, които аржентинското правителство е погасило няколко часа по-рано.

„С тази вноска Република Аржентина доказва, че е способна да плати, че е отговорна и надеждна държава за всеки, желаещ да инвестира парите си.През 2003-та година обявихме фалит, но отказахме да поискаме заличаване на дълга: просто избрахме да обявим официално банкрут и поискахме 10-годишна отсрочка, за да върнем парите на всички, включително и лихвите. 10 дълги години живяхме в изолация. 10 дълги години протестирахме, оспорвахме и се борихме срещу решенията на Международния валутен фонд, който искаше да ни наложи рестриктивни икономически мерки, твърдейки, че това е единственият път. Ние последвахме един различен път, точно противоположния: този на кейнсианството, базиращо се върху социални разходи, върху честна и устойчива подкрепа за населението. И върху инвестиции в инфраструктурата, изследванията, иновациите, инвестирайки, вместо орязвайки бюджета. Разрешихме своите проблеми. Оправихме се. Не само. Днес сме способни да обявим плащането на последната вноска 16 месеца предварително. Идеите на Международния валутен фонд и на Световната банка по икономическите въпроси са грешни, неправилни. И тогава бяха такива, и сега. Който иска да работи, да създава работни места и богатство, е добре дошъл в Аржентина: ние сме нация, която доказа, че е сигурна, затова претендираме уважение и спазване на принципите и правилата от страна на всички, имайки предвид, че ние първи демонстрирахме, че спазваме международните закони...”

Веднага след това (15 минути по-късно) Киршнер представя официална жалба срещу Великобритания и САЩ пред СТО (Световната търговска организация), най-важната асоциация на планетата за търговски отношения, включвайки в жалбата и Международния валутен фонд, благодарение на файловете, предоставени от Уикилийкс, ще рече, от Асанж. Аржентина връща дълга си, но сега иска да й бъдат заплатени щетите. Със съответните лихви. „Искаха това, добре, получиха го. Време е да си платят”. Това е битка между Киршнер и Лагард. Двете Кристини се дуелират безпощадно от година. Благодарение (или по вина) на Асанж, чиято група държи всички записи от редица разговори между различни правителства на планетата, включващи САЩ, Великобритания, Италия, Германия, Ватикана, в които се говори предимно за икономика. Осама бин Ладен е изпратен в небитието и сега е заменен от Джон Мейнард Кейнс – той се е превърнал във враг номер едно на големите сили. В тези дълги записи се говори как да се поставят на колене южноамериканските икономики, как да им бъдат отнети енергийните ресурси, как да им се попречи да се съвземат и да се развиват, как да се попречи на техните правителства да следват кейнсиански икономически планове и да бъдат принудени да следват нарежданията на Международния валутен фонд, чиято единствена цел е да се наложи неоколониална политика в полза на Испания, Италия и Германия чрез английски капитали. Голяма част от файловете вече са публикувани в интернет. Повечето от тях са предоставени с удоволствие от Асанж на посланика във Великобритания на държавата Еквадор, която – все още говорим за случващото се на 3-ти август в Ню Йорк – напомня коя е и какво е направила.

По-точно, тя е първата страна от южноамериканския континент, и първата нация в света от 1948-ма година насам, приложила концепцията за „омразен дълг” (3) и по-точно „политически и технически отказ да върне на международната общност държавните си дългове, тъй като те са поети от предишните правителства чрез корупция, нарушаване на законите и нарушаване на конституцията”. На 12 декември 2008 г. новоизбраният президент на Еквадор Рафаел Кореа (БВП около 50 милиарда евро, 30 пъти по-малък от Италия) официално декларира в директно излъчване по телевизията на целия американски континент, че „изтрива националния дълг, считайки го за „омразен”, тъй като е неморален; създаден е в разрез с конституцията, подтискайки народа, чрез измама. Убеждават ни, че което е закон, тоест е легитимирано, значи е правилно. Не е така: от днес в земята на Еквадор важи новият конституционен принцип, според който само което е правилно за населението може да бъде закон”.

Дългът е 11 милиарда евро.  Международният валутен фонд изтрива Еквадор от списъка с цивилизованите нации: няма да получи никога повече каквато и да е помощ от никой. „Страната трябва да се изолира”, заявява Доминик Строс-Кан, тогава изпълнителен директор на валутния фонд. Страната е на колене. На другия ден Уго Чавес обявява официално, че ще даде своя принос, доставяйки гратис петрол и газ на Еквадор за 10 години. Четири часа по-късно бразилският президент Лула обявява по телевизията, че ще предостави гратис 100 тона дневно пшеница, ориз, соя и плодове за прехраната на населението, докато страната не си стъпи на краката. Вечерта Аржентина обявява, че ще предостави на Еквадор гратис 3% от своята продукция на телешко месо първо качество, за да гарантира количеството протеини за населението. На другата сутрин в Боливия Ево Моралес легализира националната продукция на растението кока и го обявява за колективно благо. Налага данък на производителите на листа от кока и предлага на Еквадор заем от 5 милиарда евро с нулева лихва, който да се върне за 10 години чрез 120 вноски. Два дни по-късно Еквадор подава официална жалба срещу Юнайтед фрут къмпани (Чикита) и Дел Монте за „робовладелчество и престъпления срещу човечеството”, национализира банановата индустрия (Еквадор е най-големият производител на банани в света) и лансира национален план за инвестиции в чистото био и екоземеделие. Десет дни по-късно, баварските Зелени, Зелените от Schleswig Holstein, в Италия Conad и в Дания Haagen Daaz, декларират интереса си за незабавно подписване на 10-годишни договори за изкупуване на произведените банани по официални финансови пътища и в евро-валута на Чикагската търговска борса.
На 20 декември 2008 г., реагирайки на зова за помощ на Юнайтед фрут къмпани, президентът Джордж Буш (с изтичащ мандат, но все още официално на власт до 17 януари 2009 г.) обявява „решението на Еквадор за нулево и криминално” и претендира за изключване на страната от ООН: „готови сме дори на военна намеса, за да защитим интересите на САЩ”. На следващата сутрин мощното адвокатско студио от Ню Йорк „Голдбърг и Голдбърг” представя защитна записка, твърдейки, че съществува юридически прецедент. Шест часа по-късно САЩ се предават и налагат на международната общност приемането и легитимирането на понятието за „омразен дълг”. Доказва се, че Юнайтед фрут къмпани е „мултинационална компания, систематично прилагаща политическа корупция” и е осъдена да заплати щети за 6 милиарда евро.

Обръщам внимание, че „юридическият прецедент” (до ден днешен неизвестен за повечето европейци) е с дата 4 януари 2003 г. и носи подписа на Джордж Буш. Да, точно така. Отнася се за Ирак, когато „технически” е американско владение,  окупиран от пехотинците и с временно правителство, непризнато от ООН. Саддам Хюсеин е оставил заеми за 250 милиарда евро (от които 40 милиарда са към Италия, благодарение на маневрите на Тарик Азиз, вице на Саддам и човек на Опус дей, верен на Ватикана), който САЩ изтриват, използвайки концепцията за „омразен дълг” и създавайки по този начин исторически пресен прецедент.

Нюйоркските адвокати на Еквадор предлагат на американското правителство следния избор: или приемат и си замълчават, или ако се анулира решението на Еквадор, тогава се анулира и решението относно Ирак и американската хазна трябва веднага да върне на всички 250-те милиарда евро, включително с лихвите за 4 години. Обама, все още не встъпил в длъжност, но вече избран, задължава Буш да се откаже. Дебелата сметка на нюйоркските адвокати я плаща правителството на Бразилия.

(Продължението следва...)
back to top

bluesky

(Продължение...)
...............................................................

Тогава се ражда модерната Южна Америка.

И легендата за Рафаел Кореа, избраният президент в Еквадор, расте и се разпространява. Не е местен селянин като Моралес, синдикалист като Лула, военен като Чавес. Съвсем различен е. Произлиза от семейство на висшата карибска аристокрация и е католик- интелектуалец. Завършил икономика и планиране в Харвард, вярващ католик, той се самоопределя като „християнин-социалист като Христос, винаги на страната на нуждаещите и страдащите”. Първото му официално действие се състои в замразяването на всички сметки на IOR в католическите банки в Кито, като сумата се насочва към една социална програма в помощ на най-бедните слоеве. Арестува цялата политическа класа от предходното правителство, която е изправена пред съда с редовен процес. Всички влизат в затвора със средни присъди от по 10 години при строг режим.

Конфискувано е богатството им, национализира се собствеността им и се преразпределя към екологичните земеделски кооперативи. Кореа изпраща писмо на папа Рацингер, и обявявайки се за „ винаги  покорен слуга на Негово Светейшество”   официално иска от Ватикана да изпраща в Еквадор само „религиозни деятели с дълбока духовност и които желаят  да помагат на нуждаещите се, да избягва търсещите да правят бизнес, които ще попаднат под ударите на Човешкия закон”.

Всичко това днес можем да го разкажем, благодарение на полудялото Външно министерство на Англия. Днес по цялата планета Земя се говори за Рафаел Кореа, за Еквадор, за „омразния дълг”, за новата Южна Америка, опълчила се срещу колониализма и робството на европейските и американските мултинационални корпорации.

В Италия го правя аз, надявайки се да бъда един от многото.

Дотук обяснихме „защо Еквадор”.

Един ясен сигнал, изпратен от групата на Асанж към тези, които искат да видят и да осъзнаят, че НяНА (Няма Никаква Алтернатива) е просто лъжа. Не е вярно, че няма никаква алтернатива. От 400 години, откакто европейците откриват богатите на калий банани, еквадорците живеят в бедност, експлоатация, мизерия, докато стотици години наред една група брутални олигарси богатее на техен гръб. Вече не е така. И никога вече няма да е така. Освен, ако не победят Мит Ромни, Марио Драги, Марио Монти, Дейвид Камерън и финансовата олигархия. Примерът на Еквадор е жив и може да бъде повторен във всяка африканска или азиатска нация в света.
Дори и в Европа.

Затова Джулиан Асанж избра Еквадор.

Но историята не свършва тук.

Решаващият удар срещу системата идва от една новина, разпространена (не случайно) на 4 август 2012 г. „Джулиан Асанж упълномощява испанския съдия Балдасар Гарсон, за да го представлява пред закона във всяка страна на планетата”.

Но кой е Гарсон?
Той е обществен враг номер едно на организираната престъпност.
Той е обществен враг номер едно на Опус дей.
Той е най-жестокият противник на Берлускони.
Той е безспорно най-опасният враг на световната банкова система.

Испанският съдия с 35-годишна практика и опит зад гърба си, е водил най-важните испански процеси през последните 25 години. Експерт по „медии и финанси” и най-вече експерт по проследяване на акции и финансови сделки, през 1993 г. излиза на международната сцена, представяйки жалба срещу Силвио Берлускони и Феделе Конфалониери (с искане да бъдат арестувани), заради аферите им с Телесинко, Пентафилм, Фининвест, Рете Италия и Ле синя, от които става ясно, че Пентафилм (съсобственост на Берлускони и Чеки Гори, тоест на десницата и левицата заедно) например купува за 100 долара правата върху един филм от Колумбия Пикчърс, продава ги за 500 долара на Телесинко. Тя от своя страна ги препродава за 1000 на Рете Италия и накрая - ги продава на RAI в 142 случая по три пъти: на RAI1, RAI2 и RAI3. Един и същи филм. Тоест RAI (ще рече - ние!) плаща правата на един филм 20 пъти над тяхната пазарна стойност и го купува 3 пъти, и в това са замесени всички партии. Когато в крайна сметка се стига до ядрото на тази история, Берлускони е министър-председател, затова Гарсон е спрян от Европейския съюз. Постига само половин победа. Затваря Телесинко и изпраща в затвора испанските й мениджъри. Но Берлускони през 2003 г. пак се появява чрез Медиасет. Битката се подновява, Гарсон чака в засада. През 2006-та смята, че най-накрая е успял, но тогавашното италианско правителство (на Проди) помага на Берлускони да се измъкне.

През 2004 г. Гарсон започва разследване срещу папа Войтила и срещу управителите на ватиканската банка IOR в Испания и Аржентина, свързано с финансирането и подкрепата от страна на Ватикана на военните хунти на Пиночет и Видела в Южна Америка. През 2010 г. Гарсон отваря студио по международно право, занимаващо се  специално с дела, свързани с „медии и финанси” със седалище в Хага, Холандия. Той е съдията, завирал носа си в най-парещите случаи от медийната сфера на Европа през последните 20 години. Като официален адвокат на Асанж, съдия Гарсон има достъп до 145 000 файла от ръцете на Асанж, които все още не са публикувани. Вече обяви, че неговото студио е готово да подведе под отговорност различни държавни глави на западни държави пред Международния съд в Хага. Обвиненията ще бъдат „престъпления срещу човечеството, престъпления срещу личността”.

Битката продължава.
И това е от основно значение преди всичко за бъдещето на свободата в интернет.

САЩ не крият, че искат смъртта му. Англичаните също.
Но ще имат доста проблеми, защото в същото време, въпреки че е твърде параноичен (и има пълното право да е такъв), Асанж успя да създаде група, разпръсната из цялата планета, която се занимава с контра-информация (истинска, не като италианската). Нейните членове са анонимни. Никой не знае кои са. Нямат сайт, който да ги идентифицира. Просто публикуват в мрежата данни, новини, информация, събития. После, който иска да види, знае къде да ги търси и който иска да разбере, разбира.

Когато температурата се покачва, всичко излиза на повърхността.
И тогава всички подскачат.
В Южна Америка го наричат „Английски танц”.
Да се надяваме само, че няма да има болезнени и кървави последствия.

Ето защо Асанж е в посолството на Еквадор.
Ето защо Гарсон го защитава.
Ето защо тази история за Южна Америка трябва да бъде разказана.
Ето защо Британската империя е полудяла и го иска мъртъв.
Защото Асанж има достъп до материали от директен източник.

И само фактът, че ги казва и разпространява, изкарва наяве картите на управляващите и напомня на хората, че живеем в Невидима Медийна Война.
Не знаят какво да направят, за да спрат това разпространение на информация за случващото се в света.
Досега нямаха никакви проблеми, затъпявайки и успивайки човечеството.
Но в случай, че то се събуди, властта ще изпадне в неудобно положение.

Уикилийкс не бива да се чете като жълто вестниче.
Не е такова.
Има хора, които, за да публикуват една информация от интернет клуб в Канбера, Богота или Сен Тропе, рискуват кожата си.
Тези анонимни заслужават нашето уважение.
И освен това ни напомнят, че утре не можем да кажем „Ама ние не знаехме”.

Днес, който иска да знае, всичко му е поднесено. Стига да потърси.

Ако после, с цялото това Знание, един сърфиращ из нета, не направи нищо, си е негов личен избор.
Което ще рече: докато не изгоним вонящата политическа класа, която не представлява нашите интереси, просто плямпаме напразно. Защото вече всички знаем как стоят нещата.

Не можем да се оплакваме и учудваме, че в Италия никой никога не е говорил за Еквадор, за Рафаел Кореа, за случващото се в Южна Америка, за страшната битка, която се води между аржентинската и бразилската президентки от една страна,  и Кристин Лагард и Меркел, от друга.

Защо се учудваме тогава, че англичаните искат да нападнат посолството на Еквадор в Лондон?
Не се е случвало дори и в най-горещите периоди на Студената война.

Какво казват в Южна Америка, когато някой попита, „ама какво става в Европа, какво се случва там?”
Вече навсякъде отговорът е един и същ: „В Европа спят. Не знаят, че животът съществува”.

 

(1)   Евроцентризмът е геополитическа доктрина, според която Европа е „центърът“ на света. Бел.прев.

(2)   Кейнсианство – икономическа доктрина от смесен тип. По името на създателя й Джон Мейнард Кейнс, английски икономист. Предвижда капиталистически начин на производство, придружен от силно държавно участие в икономиката с цел смекчаване на крайностите на капитализма. Предвижда социалистически тип образование, здравеопазване и социална политика, както и контрол върху основните отрасли на икономиката. Кейнсианството е икономическата доктрина, приложена в света след срива на чистата капиталистическа икономика през 30-те години и води до превръщането на западните държави в социални. След кризата на кейнсианската икономика през 70-те години започва завръщане към доктрината на чистия капитализъм под името "неолиберизъм", който днес е основната икономическа доктрина в западните държави, както и в страните от бившия социалистически блок. За допълнителна информация, виж книгата „Шоковата доктрина” на Нейоми Клайн, изд. Изток-Запад, 2011 г.  бел.прев.

(3)   Омразен дълг - Три са нужните условия, за да може един дълг да се определи като „омразен“: 1. Правителството трябва да е сключило дълга без знанието и одобрението на гражданите. 2. Парите трябва да са използвани за дейности, от които гражданите не са се възползвали. 3. Кредиторите трябва да са знаели за тази ситуация, но да не ги е интересувало. Допълнително по темата, виж документалния филм „Дългокрация” на адрес http://www.dokumentalni.com/?p=1018 бел.прев.
back to top

bluesky

Темата, макар и различна, по някакъв начин пак опира до Швеция.
Горкият Готфрид Свартхолм Варг, как ли са го открили там?

............................................................................

Камбоджа депортира основателя на Pirate Bay в Швеция

Теги: Камбоджа, интернет-пиратите, арест, Швеция, Общество, Новини
 
Властите на Камбоджа днес депортираха един от основателите на сайта за обмен на файлове Pirate Bay, шведът Готфрид Свартхолм Варг.

Той беше задържан на 2-ри септември в столицата на Камбоджа Пномпен въз основа на международна заповед за ареста му. Швеция обяви Варг за издирване след като той не се яви в шведски затвор да излежи присъдата, която получи за нарушаване на авторските права през 2009 година.

Сайтът за обмен на файлове Pirate Bay беше открит през 2003 година, и неговата администрация твърди, че той се използва от над 30 милиона души по целия свят.

Sorce:
http://bulgarian.ruvr.ru/2012_09_10/87820472/

............................................................................
back to top

bluesky

Добър Вечер на Всички!

Доколкото имаме развитие по Темата - лек UpGrade:

цитат:
____________________________________________
@bluesky
Почти няма нещо, което го пише в бивола относно грамите за БГ и да не се е знаело преди това.
Ако си мислите, този теч на информация не е контролиран и предвиден, жестоко се лъжете. Все пак това си е мое мнение.
Както виждате властите в Англия няма да си позволят "щурм" на посолството на Еквадор. Останалото са медийни спекулации.
Спорно е до каква информация имаме достъп въобще.
Няма как да му правя евала на Асанж или още повече на комплексарската постъпка на Еквадор.
_________________________________

И все пак си позволиха да влезат в Посолството - паралелно, Президента на Еквадор е вече друг, И - сащ са извършили транж от няколко милиарда долара "към Еквадор"...
back to top
« назад напред » Страници: 1 [2] | Нагоре
0 Членове и 1 гост преглежда(т) тази тема.
 
Отиди на: